Вредни навици у децата - смукане на пръст, продължителна употреба на биберон и дишане през устата.
Как влияят върху говорното развитие на детето?
Често, в резултат на различни причини, малките деца придобиват вредни навици, които могат да доведат до изкривяване на зъбите, а дори и на челюстите. Това представляват затвърдени модели, които се повтарят постоянно и ежедневно във времето. Най-често се наблюдават по време на сън или като начин за успокоени преди заспиване на малкото дете. Благодарение на тях се получават премествания и наклони на зъбите, дори деформации на целите зъбни редици и челюстите.
Ето кои са най-често срещаните вредни навици:
Често този проблем датира още от вътреутробното развитие. Продължава след раждането и може детето да смуче пръста си до началото на пубертета, но не винаги. Това предизвиква една постоянна сила, която избутва горните резци напред и те се накланят навън. Така се измества и целия фронтален дял на горната челюст. Върху долната челюст се наблюдава обратния ефект - тя остава недоразвита в предния участък и резците придобиват вътрешен наклон, дори се струпват един върху друг. Получава се разминаване в предната част, дълбока захапка, голямо разстояние между горни и долни резци. Детето започва да диша основно през устата, да се разболява все по-често, да има проблеми при хранене.
Това е и един от най-трудните за повлияване навици при малките деца, но не е невъзможно. Изисква постоянство и търпение от страна на родителите.
По-рядко срещано като проблем, но също така предизвикващо проблеми в захапката. При смучене на горна устна, долната челюст се измества напред и с времето се получава т.н. обратна захапка. При смучене на долна устна се получават деформации подобни на смученето на палеца. Този проблем понякога се получава след отбиване на биберон, като негова алтернатива.
Истинско устно дишане наблюдаваме, когато има непроходимост в носа поради: заболявания на носната лигавица, някакви анатомични изменения, третата сливица или лош навик. В този случай е добре да се направи консултация с специалист по УНГ, за отхвърляне на анатомични изменение или проблем с трета сливица. Има и случаи, в които устното дишане е останало като вреден навик, в следствие на чести инфекции в носа водещи до неговото запушване. Така детето свиква да диша през устата си и диша така постоянно, дори да няма проблеми с проходимостта на носа си и вече да е оздравяло. Това предизвиква силно стеснение и на двете челюсти и отваряне на захапката. В този случай и след направена консултация със специалист УНГ, е добре да се започне с упражнение за приучаване в носно дишане, което е правилното дишане.
Може би един от най-разпространените вредни навици при децата, който имат и една голяма част от възрастните с некоригирана отворена захапка. Правилната позиция на езика при преглъщане е следната: върхът му застава точно зад горните резци и при самото преглъщане, тялото на езика се притиска към небцето. По време на преглъщане, устните не се местят, остават в покой, притиснати една към друга. При неправилното или инфантилно гълтане, езика се опитва да се провре между горните и долни резци, излиза пред зъбите, подобно на движенията извършвани при сучене.
След раждането си, малкото дете има такъв вид преглъщане, който до към първата годинка трябва да изчезне. Това се получава обикновено, когато дете започне да се захранва с по-твърда храна. Ако обаче се предоставя основно пасирана храна, която не се нуждае от дъвчене, този вреден навик няма да бъде преодолян. Човек преглъща стотици пъти на ден, средно по 2000 пъти на денонощие. При това неправилно гълтане, се създава една сравнително голяма сила, която раздалечава горните от долните резци, те спират да контактуват и захапката се отваря. Некоригиран, навикът продължава цял живот и тази сила поддържа отворената захапка. Дори и след провеждане на ортодонтско лечение, ако не се работи за промяна на начина на гълтане, настъпва рецидив на отворената захапка. Борбата с инфантилното гълтане става с помощта на упражнения за езика, които се провеждат ежедневно. Благодарение на тях, мускулите се приучават да го поставят на т.н. правилното място.
Последиците от вредните навици върху развитието на зъбно-челюстната система, особено когато се образуват още в най-ранна детска възраст и не се коригират, са тежки и трайни. Вредните навици водят до нарушаване на функцията на орофациалната система, а от там и на правилното развитие на подрастващия организъм като цяло.
Ако забелязвате такива вредни навици при Вашето дете, потърсете логопед провеждащ миофункционална терапия. Все още този вид терапевти не са много познати в България. Техният брой е ограничен, но все пак ги има.
Още информация какво представлява Оро-миофункционалната терапия и системата Myobrace, как се прилага тя и какви са ползите от нея, може да прочетете на www.tyaneva.com