Ранно чуждоезиково обучение
Изучаването на чужд език в съвременния свят, в който живеем се превръща в необходимост. Чуждият език ни дава свобода да общуваме, да пътуваме, да учим и да се развиваме, да четем книги и гледаме филми или както е по-известно – всеки език е „прозорец към света“.
Ето защо въпросът за ранното чуждезиково обучение вълнува повечето родители.
Кога и добре ли е още от малки децата да изучават чужд език? Кога би трябвало това да се случи?
Първо трябва да си отговорим на въпроса: Колко рано?
Все по-често срещам обяви за ранно чуждоезиково обучение на бебета, което започва още от 3 месец.
Когато детето живее в билингвистично семейство, където майката или бащата са чуждоговорящи, няма никакъв проблем детето да посещава такива занимания на съответният езика. Тогава той е близък до средата, в която живее и се отглежда детето. Но, когато в семейството се говори на български език и не предстои това семейство да се мести да живее в друга страна, включването на чуждия език на тази възраст е нелогична.
Следващата група деца са 3-4 годишните. Когато детето започне да посещава детска градина, независимо частна или държавна, там се предлагат различни платени допълнителни занимания. Във всяка градина има такива по английски език. Как стои обаче въпроса с българския език? Все пак ние живеем в България и водещ е той.
На тази възраст детето вече трябва да е овладяло до голяма степен родния си език. Езикът не е само това, което детето казва, не е само думите, които използва. Той включва и това до каква степен разбира речта на околните, взаимодейства с другите деца и близкото обкръжение, и най-вече има желание да бъде активен партньор в диалога.
Все по-често в кабинета идват родители с деца, които имат изоставане в езиковото си развитие, но демонстрират някакви познания на английски език – цветове, цифри.
Това обаче не е знания! Това са автоматични заучени думи от детските филмчета или клипове, които децата постоянно гледат. Ето това се получава и от посещенията на такива занимания в толкова ранна възраст. Децата наизустяват някакви думи без да влагат смисъл в тях. Изброяват ви цветове, „броят“ цифри…, но това са автоматично наизустени думички без смисъл. Ако детето бъде прекъснато, то няма да може да продължи от там, където е спряно и често не може да продължи или започва отначало. Същото е и с пресъздаването на рекламите от телевизията. Научават даден текст, които са чували хиляди пъти и даже ви го изпяват с интонацията и мелодията от рекламата. Но влагат ли нещо в това? Разбират ли го? Не!
Има и нещо още по-важно. Методите за обучение, които на-често се използват са песнички и картинки, НО под формата на видеоклипове. Отново децата стоят и гледат едни екрани с хиляди мигащи пиксели! Така не се развива език и знания, а само увеличава шанса от очни проблеми в бъдеще.
Започването на чуждоезиково обучение при децата трябва да бъде осъзнато! Добре е това да започне на една малко по-голяма възраст. Може би към и след 5-тата година. Тогава детето не само, че само може да направи избора дали да посещава тези занимания в някакъв център или детска градина, но вече има изградени нужните умения за слушане, разбиране и задържане на вниманието.
Около 5,5-6 годишна възраст детето би трябвали да има в речта си всички звуци, да умее да води диалог, да обяснява добре на родния си език, да говори напълно разбираемо за всички, да слуша и преразказва чутото, да има елементарни количествени и качествени представи за цифрите…и още куп други неща свързани с емоционалното, физическо и психическо израстване.
Като майка и логопед не отричам ползите от чуждоезиковото обучение, но е добре да се запитаме от кога и дали още от много ранна възраст това е добре за нашите деца!?
Развитието, било то и езиково, е индивидуално за всяко дете. Добре е да се вслушваме в нуждите на детето, а не в нашите. Защо трябва то да посещава заниманията по език в детската градина? Само защото останалите деца отивали някъде, а то остава само в групата ли? Ако следваме тази логика, другите деца посещават плуване, футбол, приложни изкуства, танци … Трябва ли да го записваме на всичко само, защото „всички били ходели“? Изборът е строго индивидуален.
логопед Теодора Янева