Означава ли СОП, че детето задължително е с увреждания?
Диагноза ли е СОП?
Като логопед и специален педагог ежедневно работя с деца с и без СОП. Но какво точно означава това СОП? Трябва ли като родител да се притеснявам, че детето ми е СОП?
СОП е синоним на използвания в англоезичната педагогическа литература термин chidren with special educational needs, с който се прави отказ от използваните медицински категории, като акцента се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическият аспект на въздействие. Или казано с друго думи, не е задължително детето Ви да има някакви медицински показатели и не означава задължително, че е болно от нещо!
СОП означава специфични образователни потребности продиктувани от различни затруднения в обучението му, поради:
Това е специфично езиково нарушение, което се характеризират с късно начало на речта и с нетипично за възрастта развитие на цялостната езикова система. Причините се дължат на поражения в мозъчната кора, започнали още преди развитието на речта. Характеризира се с липсата на експресивна реч, а когато се появи, думите са с неправилна звукова и сричкова структура, недоразвити са всички компоненти на езика – форма, съдържание и употреба. В последствие на това децата изпитват затруднения да се изразяват, да разказват и преразказват.
Нарушенията от аутистичния спектър се характеризират със затруднения в социалните умения, езика и поведението. Трудностите се проявяват в различна степен при различните деца - при някои може да липсва вербална комуникация и очен контакт с останалите, а при други има развита реч и те се справят по-добре в социална ситуация. Изпитват трудност да планират бъдещето си, изпитват страх при промяна и/или невъзможност за справянето в непознати ситуации, прогнозирането на това какво следва или какво би могло да последва, разбирането на реакциите на хората. Децата с аутизъм често не умеят да разпознават чувствата на другите. Често остават асоциални и неприети от връстниците си.
Синдромът на Аспергер, наричан още високофункционален аутизъм, има различни характеристики и степени. Учениците с Аспергер синдром могат да бъдат много ценни в клас, когато някой от предметите е в сферата на техните интереси. Те са внимателни към детайлите, и могат да бъдат много стриктни, точни, надеждни и отдадени на каузата.
Дефицитът на вниманието може да бъде както с, така и без хиперактивност. Типични характеристики на синдрома са моторната неудържимост, слаба концентрация на вниманието, импулсивност и неовладяемост на моментните желания и настроение. В резултат на това се появяват вторично обусловени дефицити в ученето и социализацията. Важно е да се отбележи, че ХАДВ не се дължи на лошо възпитание, а е резултат от невробиологични фактори, свързани с промени в тези части на мозъка, които контролират импулсите и концентрацията. В други случаи обаче слабата концентрация на вниманието се явява вторично развита в резултат на когнитивни дефицити.
Увреденият слух (дори и частично) ограничава възможността да се долавят разликите между звуците, поради което думите се чуват и заучават грешно. Това затруднява съществено схващането на основните правила за структуриране на речта – устна и писмена.
Нарушеното зрение (в различна степен) води до липса на възможност да се правят разлики във форми, обърнати букви или числа; прескачат се думи и редове; нарушава се възприятието за дълбочина и разстояние, както и координацията между зрение и движения. Подобни проблеми могат да засегнат моторните умения, разбирането на прочетен текст, а така също и математическите умения.
Това понятие се отнася до състояние, което вероятно е резултат от дисфункция на централната нервна система и обединява децата с дислексия, дисграфия, дискалкулия, диспраксия. Децата с такива затруднения са с нормален интелект, а често и с интелект над средното ниво, но същевременно имат изразени трудности в овладяването на едно или няколко от основните училищни умения (най-често четене). Характерни са както затруднения във възприятието и кодирането на информацията, така и недостатъчна интерсензорна интеграция, нарушения на сензомоторната координация и на езиковото развитие, ограниченост на паметта, вниманието, абстрактното мислене.
Дислексията е с неврологичен произход и е свързана със затруднения в четенето –налице е невъзможност да се усвоят (чрез стандартните обучителни подходи) връзките между звуците, буквите и думите, поради което трудно се разбира значението на прочетени фрази и текстове. Често се забелязват дефицити в речевите умения и моториката. От друга страна много от тези деца изпъкват с творческо мислене, интуиция, умения за рисуване или артистични заложби.
Дисграфията се характеризира с невъзможност за учене, поради нарушения в уменията за писане. Симптомите са свързани с грешки в преписването на букви и думи, в последователността на буквите в думата и организацията и свързаността на написаното.
Дискалкулията е свързана с основните аритметични способности, като трудностите са във възприемането, разбирането или възпроизвеждането на количествена или пространствена информация. Учениците с дискалкулия помнят трудно факти, дати, цифри и процедури, не разбират простите концепции за числата и смятането, както и понякога бъркат цифри и букви. Дискалкулията се отразява и на способността на децата да запомнят и разпознават часа, да смятат цени и да измерват скорост или температура.
Диспраксията е нарушена способност за организиране и насочване на съзнателно движение. Често децата с диспраксия изглеждат тромави и непохватни, трудно усвояват грубите моторни движения, свързани с баланс и координация, както и фините движения, свързани с работа с предмети. Писането за тях е трудно, както и усвояването на клавиатурата. Много деца с диспраксия имат нисък мускулен тонус, но е важно да се отбележи, че не е задължително моторните умения да са тези, които затрудняват детето, а е по-скоро неспособността да се възприеме и разбере, планира и/или изпълни движението.
Хроничните заболяваниясa незаразни болести, състояния или заболявания на организма, които протичат за дълъг период от време и прогресират бавно. Характерно за хроничните заболявания е, че болните се нуждаят от постоянни медицински грижи, което води до чести отсъствия на детето от учебния процес, а от там и до пропуски в изучавания материал.
В категорията специални образователни потребности се включват също и деца с:
След като разяснихме картината, кои деца са СОП или кой не, става ясно, че не е задължително детето със СОП да има някакво увреждане.
Правилно ли е да се поставя „диагноза“ СОП на децата работещи със специалист? – Отново не! Дете или ученик може за определено време да се подпомага от даден специалист в детската градина или училището, но тази подкрепа е само докато има необходимост от нея.
Подпомогнато в една адекватна, стимулираща го среда от добър специалист, би могло отлично да се справи с учебния материал и да функционира като самостоятелен човек в обществото на равно с останалите си връстници.
Изготвил: логопед Теди Янева
.jpg)
