МАЛКОТО ДЕТЕ И СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Всички родители сме си „печелили“ спокойствие, като дадем смартфон, таблет или друга технологична играчка на детето си. Макар, че новите технологии добре забавляват малките деца, те ги лишават от възможността за реална комуникация и децата не изпитват потребността да общуват. Това изключително много влияее не само върху развитието на речта на малкото дете, но и ограничава неговото цялостно развитие - когнитивно, социално, емоционално, дори моторно.
Защо се случва това?
Технологиите са част от нашия живот. Те са неизменима част от работата и дори бита ни. Но това в никакъв случай не трабва да е част от живота на малките деца. Родителят е примерът на всяко дете. Все по-често виждаме майки на детската площадка, които си гледат в телефона или малки дечица, който не играят с останалите деца, а също са вперили поглед в екранчето. Все по-често родители ми разказват, че детето им се съгласява да се храни само, ако таблета е на масата.
Тези улесняващи ни нови технологии обаче имат и своята скрита стана – водят до отрицателните последствия върху развитието на децата и семейството.
Тук няма да ви кажа да изхвърлите телефоните, нито да спрете да ги използвате, защото е ясно, че това няма как да се случи. Но може значително да намалите използването им в присъствието на децата! Не нападам онези мами, които са вперили поглед в екрана на телефона си, докато детето им играе на площадката, или пък бутат количка с бебе с една ръка, а другата пише текстово съобщение. Не упреквам и тези, които за да си спечелят тишина в градския транспорт, отново са дали смартфон на 2 годишното си дете. Но, мили родители, не се питайте след време: "Ама защо се получи така? Защо не ме слуша?". Отговорът е там, в по-ранните години на вашето дете и в самите вас.
Сега смартфона, таблета и технолигиите заместват обикновените детски игри, живия контакт, досега до природата и животните. Лишават малкото дете от това да се научи да държи молив, да оцветява, да реже с ножица, да нанизва маниста, да прави фигурки с пластилин и още куп други развиващи го занимания. Едно такова дете, когато постъпи в училище няма да може да държи молив и химикал, мускулите на ръката му няма да имат нужната сила да издържат на натоварването. Ще има проблем с цялата координация на тялото и двигателните си умения – примерно да улови с ръце топката в час по физическо или да я ритне с крак.
Едно от основните умения, които трябва да развиваме у малкото дете още от раждането му е общуването. Ние живеем сред себеподобни и имаме нужда от други хора, а единстеният начин да се разбираме с тях е комуникацията. Малкото дете се научава да говори, когато подражава на родителите си и на средата, която го заобикаля. Едно от основните неща, които в последните години забелязвам и отчитам като голям проблем е закъснялото, незрялото и непълноценното общуване между децата и възрастните, и между самите деца. Съвременните технологични деца изпитват все по-малка нужда да общуват с когото и да е – връстници, родители, общество. Ако преди малкото дете на годинка е използвало 5-10 насочени думи, а на две години е правило кратки разбираеми фрази, то в днешно време не е така. Ежедневно се срещам с родители, чиито деца са на 5-6 години и речта им е неразбираема и ми е нужан "преводач", за да разбера част от разговора ни. Тук не говоря за липващ звук или няколко звука в речта на детето, или недоразвита реч в следствие на увреждане.
Когато малкото дете е погълнато от безпирно мигащия екран, то изцяло потъва в него. Цялото му внимание е там. Може да ви се е случвало да го викате по име, да му говорите нещо и то изобщо да не реагира, все едно е глухо. Е, не е глухо! Просто вниманието му е някъде другаде, в екрана. Това "поглъщане" в ранните години от развитието на вашето дете би могло да даде серизни отражения в бъдеще. Когато родителят е примера, който е също погълнат от този екран, той е този, който лишава детето си от внимание и му дава грешен пример. Всяка липса на внимание поражда отрицателни емоции – тъга, гняв, дори ярост, а това не е добре за малко дете. Казвам ярост, защото не веднъж съм била свидетел на подобни сценки – родителят се опитва да вземе телефона от ръцете на детето, а то съответно не го дава. Стига се до ярост от страна на малкото дете, ритане, бутане, хапане, тръшкане и красъци. Когато порасне още малко и се срещне с други деца в детската градина, парка или на площадката, то няма да може да общува добре с тях, в отношенията му ще преобладава основно агресия, а това ще отблъсне останалите.
Как бихме могли да помогнем на детето си?
Едно от основните неща е: колкото и да сте изморени, колкото и да ви липсва време, колкото и да искате да се чуете с приятел, една прегръдка, една усмивка и една мила дума вършат чудеса. Наслаждавайте се на малкото човече до вас, давайте му внимание, обич, топлото и това ви гарантира една стабилна и здравословна основа, върху която детето ще изгради своята личност. Разглеждайте и четете книжки, пейте песни, събирайте листа и кестени, гонете снежинки и пукайте сапунени мехури, общувайте! В първите години от живота му неговoто развитие напълно зависи от вас. Ще дойде времето на телефона и таблета, неизбежно е, но колоко по-късно това се случи, толкова по-добре.
логопед Теодора Янева