Дислексия

Дислексия

Какво е дислексия? - Дислексията е вродено или придобито нарушение в овладяването на четенето и писането вследствие органични поражения на мозъка, преобладаващи в участъците, ангажираните с преработката на писмените сигнали.

Дислексията не е болест или увреждане, а нарушение, което засяга близо 10 % от населението на света. От втората половина на XX век и досега дислексията продължава да е едно от най-задълбочено проучваните комуникативни нарушения. Децата с дислексия са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски. Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението. Доказано е, че дислексията на развитието е следствие от вродена или рано придобита неврологична патология от два типа: първичен и вторичен. В съответствие с това се разграничават първична (специфична) и вторична (неспецифична) дислексия на развитието.

Специфичната дислексия е широко разпространен нарушение, възникващо при деца в норма, без увреждания, растящи в среда без усложнения. Специфичната дислексия НЕ е следствие от интелектуален и сензорен дефицит, двигателни разстройства, малформации на говорните органи, психични разстройства и неблагоприятни емоционални и социални влияния на средата.

Причини за появата на дислексията могат да бъдат:

• наследственост;
• неврологични дисфункции (минимални мозъчни дисфункции);
• леворъчие;
• нарушена лява хемисфера;
• проблеми в очните движения;
• перцептивни дефицити и по-малък обем на перцептивното пространство;
• кодиране на езикова информация в специфични паметови модели въз основа на семантична информация за разлика от нормата, при която кодирането е въз основа на фонологична информация;
• когнитивен дефицит в съчетание с по-бавно съзряване на лявата хемисфера;
• функционално разстройство на връзката между слухова и зрителна преработка на вербални стимули;
• функционални аномалии в обработка на информацията;
• нарушения на зрително-пространствената координация;
• слухово-перцептивен дефицит в корелация с нарушения на вербалната слухова памети на фонологичната компетентност.

Фактори като: емоционални проблеми, билингвизъм, неблагоприятна езикова среда,  нежелание за учене, умствена изостаналост, аутизъм и афазия НЕ причиняват дислексия.

За да възникне дислексия са необходими дефицити в пет системи: слухова (ухо), зрителна (око), когнитивна система (работна памет – слухова, зрителна), устен език (говорима реч), двигателен речник (синтезатор на говорна моторика и синтезатор на движенията при писмена комуникация).

Дислексията има неврологичен произход, но влияние оказва и социалната среда. Тя не може пряко да го причини, но може да усили въздействието на основния етиологичен фактор. В училищна възраст, когато основно се откриват трудностите и децата биват диагностицирани с дислексия, основна подкрепа и разбиране трябва да получат от родителите си. Дислекстичните проблеми не са в следствие от лоша училищна среда, лошо обучение или възпитание, нито е в резултат на мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие. Характерните трудности, които срещат децата с дислексия не се преодоляват с повече повторения на учебният материал – те имат нужда от различен подход в обучението си базиран на техните силни страни. Семейството също оказва голямо влияние върху изграждането на умението за четене и писане от най-ранна възраст.

В България има стандартизиран тест за фонологично осъзнаване, който е приложим на деца на и над 4 годишна възраст. Картинният тест за фонологично осъзнаване е съобразен изцяло с правилата на българския език, достъпен е за децата, под формата на картинки, лесно приложим, забавен и увлекателен.

За повече информация относно Картинният тест за фонологично осъзнаване може да се свържете с логопед Теодора Янева или да отправите запитване на www.tyaneva.com

Използвана литература:

Ценова, Ц. 2017, Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения.

Матанова, В. 2001, Дислексия

логопед Теодора Янева