Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Полезни практики при деца с хиперактивност и дефицит на внимание
Синдромът на хиперактивност е медицинско състояние с невробиологични причини. Засяга приблизително 3–5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. Определя се като „нарушение на поведението в детска възраст”, при което изразеното нецеленасочено двигателно безпокойство води до нарушения в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнението на структурирани задачи.”
Защо точно в детска възраст? – хиперактивност и дефицит на вниманието се наблюдава основно в детска възраст, тъй като много от засегнатите успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да сведат до минимум симптомите и/или техните последствия. Въпреки това се приема за хронично заболяване, при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни.
Всяко по-палаво и буйно дете ли е с хиперативност и дефицит на вниманието? - Не!
СДВХ (синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност) може да бъде 3 вида:
СДВХ е класифициран като заболяване на развитието (англ. developmental disorder), поведенческо отклонение (англ. behavior disorder) и неврологична патология.
Като заболяване на развитието, СДВХ се характеризира със забавено развитие на самоконтрола.
Симптомите на СДВХ се изразяват в: импулсивност, прибързаност, липса на самоконтрол, хиперактивност, невнимание/разсеяност
Повечето симптоми се случват от време на време при всеки. При пациентите с СВДХ обаче, честотата на тези симптоми е значително по-голяма. Като при повечето заболявания, диагноза се поставя от квалифициран лекар въз основа на определени критерии.
Пет от условия изброени по-долу трябва да бъдат на лице, за да бъде поставена позитивна диагноза, а периодът на наблюдение е най-малко 6 месеца:
- Често не обръща внимание на детайли или прави грешки поради разсеяност в училищни или други дейности.
- Често има затруднения при концентрацията на вниманието върху конкретна задача.
- Често не изглежда да обръща внимание на неща, които му се казват директно.
- Често не следва инструкции и не завършва училищни или други задачи.
- Често е неорганизиран.
- Често избягва дейности, изискващи продължителна концентрация.
- Често губи вещи, необходими за конкретни дейности (напр. играчки, домашни, моливи, книги).
- Често се разсейва.
- Често забравя.
При хиперактивност:
- Често е наблюдаван как не може да стои спокоен и постоянно извършва движения (напр. с ръце, крака или просто седи неспокойно)
- Често става от мястото си, когато се очаква от него да седи.
- Често тича и се катери, където не е прието да го прави (при възрастни това може да се изразява в крачене напред-назад).
- Често не може да играе (при възрастни: най-общо прекарване на свободното време) тихо.
- Често е в движение, без да се спира за продължителен период.
- Често говори прекалено много.
При импулсивност:
- Често дава отговор, преди да изчака завършването на въпроса.
- Често не изчаква реда си.
- Често прекъсва другите (напр. намесва се в разговор или игра).
Друг важен фактор е, тези симптоми да не се дължат на конкретно диагностицирано психично заболяване (напр. шизофрения).
СДВХ се приема за наследствено заболяване. В процеса на терапия се включват не само психолози и логопеди, но е придружена и от медикаментозна такава. При около 70% от децата се наблюдава подобрение на симптоматиката.
Основен проблем при деца с хиперактивност и дефицит на внимание е, че тези деца се нуждаят от непрекъснати външни стимули. Корекционните занятия се провеждат от екип с индивидуализация за конкретния случай. При адекватни терапевтични интервенции с различни специалисти детето би могло да разгърне своя пълен потенциал.
Успешните програми за хиперактивни деца с дефицит на внимание включват следните компоненти:
Обстановка: Преценете предварително какво точно искате да правите преди всяко занятие. Поставете пред детето само предметите, които ще използва в конкретно занятие.
Инструкции:
- Не се опитвайте да накарате детето да седне, ако то не желае. Някои деца с хиперактивност с дефицит на вниманието усвояват по-лесно информация, когато се движат. Фиксирането в една поза за него е стрес. То има нужда да се движи.
- В началото на работния процес вероятно по-подходящи ще са игри, които не изискват детето да седи на стол.
- Първоначално занятията трябва да са кратки (не повече от 10 минути). Ако детето може да се концентрира само за 2 минути, започнете с тези 2 минути. След известно време концентрацията ще се увеличи до 3, а после и до 5 минути. За деца в предучилищна възраст не са подходящи занятия по-дълги от 10 минути.
Желателно е да се използват само едностъпкови инструкции и нагледни материали.
Интервенции:
Говорете тихо и запазете спокойствие - защото когато сте развълнувани, детето поема от вашите емоции и може да постигнете обратния ефект – на превъзбуда.
Ако детето има моторни стериотипи (например удря се по главата, но при положение, че преди това е станало ясно, че това не е автоагресията, а моторен стериотип), може да научите детето да удря по предмет до себе си, вместо главата си.
Ориентирайте се от състоянието на детето. При хиперактивните деца има „лоши дни”, когато те буквално забравят всички придобити знания и навици, и това не бива да ви отчайва.
Използвана литература:
1.Матанова В., Тодорова Е., Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците. Институт за психично здраве и развитие, С.,2013
2. Стамбулова С., Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание - статия
логопед Теодора Янева
www.tyaneva.com
.jpg)
