ЕЗИК И АУТИЗЪМ. НАЙ-ХАРАКТЕРНО ЗА КОМУНИКАЦИЯТА НА АУТИСТИТЕ.
Понятието аутизъм е въведено от швейцарския психиатър Ойген Блойлер през 1911 г. То произлиза от старогръцки език и означава сам, сам за себе си. Според Световната здравна асоциация аутизмът се среща при 4-6 деца на 1000 новородени, което приблизително е едно на 2000 новородени има аутизъм.
В днешно врем аутизмът е много актуален проблем и броят на аутистите значително нараства. Няма единно мнение за неговата същност, причини, патогенеза. С годините на изследвания и наблюдения се стига до заключението, че аутизмът представлява комплексно, широкообхватно нарушение на развитието и се приема спектър от аутистични нарушения, в който при отделните пациенти се срещат различни комбинации от симптоми и степени на тяхната проява.
Дефиницията за аутизъм гласи: Група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения на социалните отношения и начина на комуникация, както и ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от интереси и дейности.
Ранния детски аутизъм, който възниква преди 3-годишна възраст, се характеризира с нарушено функциониране в три сфери: социални отношения, комуникация, поведение. Но само това не е достатъчно за поставяне на диагнозата аутизъм. Ежедневието на детето е придружено и от много други проблеми – нарушения на храненето и съня, агресия и автоагресия, лесна раздразнителност, страхове от всичко непознато и др. В емоционалната сфера често се наблюдава безразличие, студенина и към най-близките хора, а привързаността е рядкост. Родствените връзки не се осъзнават. Липсва емоционална и социална взаимност – съпреживявания, съпричастност към чувствата на другите. Принудено да направи нещо, което го изважда от стереотипната му среда, детето може да породи силна и непредвидима агресия.
Многобройни и специфични са симптомите на аутизма, и не обхващат само комуникативните нарушения. По горе изброените продължават и в по-късна възраст. Наблюдава се, при повечето деца, стереотипност и еднообразие, нещо като специални негови си ритуали, които то следва упорито. Външният свят не съществува за него. По-скоро е налице самоизолация. Липсва реакция към определени шумове, но пък от някои биват привлечени, възприемат мелодии, и умело могат да ги възпроизведат (често повтаряща се песен от реклама, детско филмче). Характерна черта при аутизма е избягването на зрителен контакт, като у някои деца дори граничи с крайна агресивност.
Друга черта на аутизма са стомашно-чревните смущения. Децата имат предпочитания към определени храни и се хранят само с тях. По никакъв повод не желаят да сменят начина си на хранене, а ако това им бъде наложено, често води до агресия и/или автоагресия.
Ако все пак се осъществи някаква близост с детето, то не желае да бъде докосвано. Опити за прегръщане, галене често са увенчани с неуспех и дори агресивност от страна на детето.
При децата с аутизъм също са нарушени сферите на мислене, памет, въображение. Те имат силна механична памет, дори феноменална. Понякога детето има една тясна, малка сфера, в която развива високи компетенции – рисуване, математика и др.
При нас логопедите най- съществени са симптомите на лингвистична патология при децата с аутизъм. Те са изключително разнообразни и се проявяват в различна степен при отделните деца. Засегнати са всички компоненти на езика , експресивната и импресивната реч, говорът.
Част от децата са наречени „невербални“ – при тях практически няма реч или е съвсем оскъдна, изразяваща се в няколко нечленоразделни и неразбираеми звуци или думи. При тези деца страда не само говора, но отсъства и очен контакт, усмивка, желание за допир, докосване от или до друг човек, дори викове.
При говорещите аутисти езикът се развива със закъснение. В ранна бабешка възраст се наблюдава липса на гукане, лепет. Първите думи се появяват към и след 18-месечна възраст, а първите изречения – след 24-36 месец. Речникът на детето е изключително ограничен, като използва предимно съществителни и липсват глаголи, прилагателни, свързващи съюзи.
Разговор, тип диалог, би могъл да се води много трудно с такова дете. Думите, които то все пак използва, не са насочени към друг човек. Ако все пак влезе в „диалог“ с друг човек, основно възрастен, то повтаря това, което чува или което е запомнило преди време. Постоянното повтаряне на чути думи се нарича ехолалия. Това, че детето повтаря различни думи, редици от думи, кратки изречения, фрази дори стихчета, не е реч. В тази „реч“ то не влага никакъв смисъл, а просто предава с гласа си това, което е чуло. Речта му не е насочена към някого или нещо.
Най-характерно за комуникацията на аутистите:
По-високо интелигентните от тях могат да бъдат обучавани, като степента на обучаемост зависи от степента на тежест на патологията. Някой се научават да четат плавно, но без да разбират текста или само с частично разбиране на съдържанието му.
Децата с аутизъм са толкова различни едно от друго и всяко едно от тях е една малка вселена.
Използвана литература:
Ценова, Ц. 2017, Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения
Цокова, Д. 2004, Аутизъм
Василева, Н. 2006, Проблеми на ранната диагностика на аутизма.
логопед Теодора Янева
.jpg)
